Високата кръвна захар или хипергликемия често се счита за чисто метаболитен проблем. Ефектите му обаче са системни и се простират далеч отвъд добре-известните усложнения, засягащи очите, бъбреците и нервната система. Решаваща и често пренебрегвана област е стомашно-чревният тракт, където лошият контрол на кръвната захар може да доведе до редица сериозни здравословни проблеми. Разбирането на връзката между високото кръвно налягане и диабета е от съществено значение, тъй като стомашно-чревните проблеми могат допълнително да усложнят контрола на кръвната захар и значително да намалят качеството на живот.
И така, причинява ли висока кръвна захар стомашно-чревни проблеми?

Какви са стомашно-чревните-проблеми, свързани с диабета?
Диабетната автономна невропатия или увреждане на нервите, засягащо автономната нервна система (включително стомашно-чревния тракт), е важна причина за няколко ключови стомашно-чревни усложнения,-свързани с диабета:
1. Гастропареза (забавено изпразване на стомаха)
Това е може би най-честият и сериозен стомашно-чревен проблем, свързан с диабета. Увреждането на блуждаещия нерв (който контролира мускулите на стомаха) може да доведе до бавно или дори пълно спиране на изпразването на стомаха.
Симптомите включват ранно засищане (усещане за ситост след ядене само на малко количество храна), пълнота след хранене, подуване на корема, гадене, повръщане на несмляна храна и болка в горната част на корема. Порочният кръг, основно причинен от гастропареза, прави контрола на кръвната захар изключително труден, тъй като забавеното и непредсказуемо усвояване на храната води до значителни колебания в нивата на кръвната захар.

2. Ентеропатия (Чревни проблеми)
Това се отнася до проблеми, засягащи тънките и дебелите черва, причиняващи някои често срещани, но досадни симптоми:
Диабетна диария: Може да бъде хронична, нощна или периодична, обикновено поради променен чревен мотилитет, свръхрастеж на бактерии в тънките черва (SIBO) или намалена абсорбция на течности и хранителни вещества.
Забавената подвижност на дебелото черво е често срещан симптом на запек, който може да доведе до хроничен запек.
Забавеният контрол на червата, дължащ се на увреждане на нервите на ректалния сфинктер, може да причини затруднения при контролиране на дефекацията.
3. Засягане на хранопровода и рефлукс
Високата кръвна захар може да наруши функцията на хранопровода, което води до гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), която е резултат основно от необичайно отпускане на долния езофагеален сфинктер, което позволява на стомашната киселина да се връща обратно в хранопровода и причинява киселини и понякога затруднено преглъщане (дисфагия).
4. Неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD)
Въпреки че NAFLD не е чисто стомашно-чревен мотилитет, това е често срещано усложнение на диабет тип 2 и инсулинова резистентност, характеризиращо се с прекомерно натрупване на мазнини в чернодробните клетки. Това състояние може да се развие в неалкохолен стеатохепатит (NASH), включващ възпаление и увреждане на черния дроб.
И така, до какви здравословни проблеми може да доведе лошият контрол на кръвната захар?
Увреждането, причинено от лошия контрол на кръвната захар (хронична хипергликемия), е кумулативно, засяга съдовата и нервната система на тялото, което води до сериозни дългосрочни-усложнения, обикновено разделени на макроваскуларно заболяване (значително съдово заболяване) и микроваскуларно заболяване (малкосъдово заболяване).
1. Макроваскуларни усложнения: Високата кръвна захар ускорява артериосклерозата и стесняването (атеросклероза), като значително увеличава риска от инфаркт и инсулт. Когато периферните артерии (PADs) са болни, кръвният поток е намален, особено към краката и краката, което води до болка и язви.

2. Микроваскуларни усложнения: Диабетна нефропатия (бъбречно заболяване): Високата кръвна захар увеличава тежестта върху системата за филтриране на бъбреците, което в крайна сметка води до намалена бъбречна функция и в тежки случаи дори изисква диализа или бъбречна трансплантация. Диабетна ретинопатия (очно заболяване): Увреждането на малките кръвоносни съдове в ретината може да причини проблеми със зрението, включително слепота. Диабетната невропатия (увреждане на нервите) засяга нервите в цялото тяло, причинявайки болка, изтръпване и изтръпване (обикновено в ръцете и краката), както и дисфункция на червата (както е описано по-горе) и на пикочните и репродуктивните органи.
Какви стомашно-чревни проблеми могат да доведат до загуба на тегло?
Неволната загуба на тегло може сама по себе си да е признак на висока кръвна захар. И все пак специфични стомашно-чревни проблеми могат директно да причинят загуба на тегло, често поради малабсорбция на хранителни вещества или намален апетит. Възпалителното заболяване на червата (IBD, включително болестта на Crohn и улцерозен колит) може да причини хронично възпаление на храносмилателния тракт. Това възпаление може да доведе до малабсорбция, диария, повишен разход на калории и намален апетит поради коремна болка и гадене.
Цьолиакия е автоимунно заболяване, при което приемът на глутен уврежда лигавицата на тънките черва, което води до тежка малабсорбция, хронична диария, подуване на корема и последваща загуба на тегло. Едновременно с това пептичните язви могат да причинят отворени язви в стомаха или горната част на тънките черва. Болката от язвите, особено след хранене, може да доведе до намален апетит и повръщане, което води до загуба на тегло. Гастропарезата (често срещана при диабет) може да причини хронично усещане за пълнота, гадене и повръщане, които силно ограничават приема на храна, което води до недохранване и загуба на тегло.
Следователно справянето със сложните състояния, причинени от високата кръвна захар, изисква дълъг и труден процес. Последните постижения във фармацевтичната индустрия доведоха до разработването на много лечения, като ретатрутид. Този подобен на пептид -компонент е привлякъл значително внимание в областта на метаболитното здраве поради своя много-целеви механизъм на действие. За разлика от традиционните един-рецепторни компоненти, този компонент показва всеобхватни предимства в множество измерения, включително управление на кръвната захар, контрол на теглото и чревна функция.





